Не можем да пълним безразборно центъра на Пловдив с всякакви идеи и хрумвания на инвеститори, макар и дарения, смята тя
„Това място няма нужда от силни акценти, защото е заобиколено от достатъчно исторически елементи и сгради”
Арх. Мария Стоянова за проекта „Фонтанът с Ябълката” пред Под тепето
Трябва да започна с това, че много уважавам твореца и човека Цвятко Сиромашки. Харесвам неговото творчество.
Видях по медиите предложението за пластика и вода на мястото зад Джумая джамия и си спомних за идеята и реализацията на 14 млади колеги и техни приятели, които направиха нещо изключително приятно за същото място. През 2012г. се проведе архитектурна работилница за 3 емблематични стълби в центъра на Пловдив. Целта беше да се дадат идеи за ревитализация на тези позанемарени обществени места. Едната стълба беше точно пространството зад джумаята. Идеята на колегите беше с много философия, функционалност и спокойствие. Да, именно спокойствие. Това място няма нужда от силни акценти, защото е заобиколено от достатъчно исторически елементи и сгради. Това прецениха и колегите тогава, като направиха голяма елипсовидна дървена пейка, която пълзеше по терасите и даваше възможност да поседиш на сянка под високите дървета, да почетеш или поприказваш с приятели, дори да полежиш. В единия край можеше лесно да се транформира в малка сцена и цялата зона да се превърне в приятен амфитеатър. За съжаление Общината тогава не откликна на предложението на КАБ да запази тази реализация, която беше започнала да става приятно и атрактивно място за младите хора.
Сега чета, каква е идеята на новото предложение. Струва ми се, че има нещо доста наивно в символиката за ябълка и вода. Неслучайно колега възкликна: „Защо не чушка, когато в Пловдивското поле се отглеждат най-много чушки?”. Размерът от 3 метра на ябълката е изключително агресивен.
Смятам, че не можем да пълним безразборно центъра на Пловдив с всякакви идеи и хрумвания на инвеститори, макар и дарения. Екстериорното обзавеждане е важен фактор, за да изглежда едно външно пространство добре. В центъра на Пловдив трябва да е обозначено предварително, къде е добре да има пластики, къде водни атракции, къде дървета, къде може да има малки сцени, къде временни пазари и павилиони, къде пейки, къде временни и постоянни указателни и информационни табели, къде места за временни изложби и изложения. Всички тези елементи трябва да допълват и без това наситеният с интересна и многообразна архитектура пловдивски център, а не да се натрапват с големина и обеми.
Точно казано
Ами АЗ?
Прочутият из Галактиките ПЛОВДИВСКИ ДОМАТ?
Съвършено справедливо становище, базирано на компетентен ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ: „…не можем да пълним безразборно центъра на Пловдив с всякакви идеи и хрумвания на инвеститори, макар и дарения…“ (щедри, безкористни?)
Градът се устроява от градостроители.
ДИПЛОМИРАНИ. (ама не от ветеринарното, нито от АМТИ+И)
Ландшафтните АрхиЙереи помагат САМО КЪМ КРАЯ = напудрянето.
Щом го нЕма у Плано, не му е там мЕсто’то. Спокойното сенчесто кътче (за разлика от комерсиализиранио „капан“) е местенце за отпускане, за отдих в жегата. Айде без АГРЕСИИ.
Имаше и разгорещени полемики = свържете ги с ПИНГ
Добре е, че този път има обсъждане и то трябва да напълно свободно и да продължи достатъчно дълго, ако трялва и години! Време е да се сложи край на натрапването на естетиката и визията на малък кръг хора (бизнесмени, творци, политици, общественици) на поколения пловдивчани. Пък който толкова има мерак да увековечава бизнеса си с мащабна пластика, да го направи, но на свой терен!
„…има мерак да увековечава бизнеса си с мащабна пластика, да го направи, но на свой терен!“ =НАИСТИНА!
Стана практика напоследък ужким „щедро“, уж „за благо Народу“ частници да си устройват върху (общите) квадратури свои чифлици.
Тенис кортове (с постройки!) всъщност ЧАСТЕН КЛУБ С МАСАЖИ прославено като „развитие“ и ПОДОБРЯВАНЕ на прашното махленско игрище под Джендем Тепе: ами като си толкова ловък ИДИ СИ КУПИ ПАРЦЕЛ В РЕГУЛИРАНИЯ ГРАД И ОСТАВИ СВОБОДНАТА ЗЕЛЕНИНА НА МИРА